Обезщетение при трудова злополука

Трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт.

Трудова злополука е и злополука, станала по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място до мястото където живеете, мястото където се храните по време на работния ден и мястото, на което получавате трудовото възнаграждение.

При трудова злополука, пострадалите лица или техните наследници имат право на:

• парични обезщетения за временна неработоспособност
• парично обезщетение при трудоустрояване
• лична или наследствена пенсия за инвалидност
• парични помощи за профилактика и рехабилитация
• еднократна помощ при смърт

Работодателят дължи обезщетение за разликата между причинената вреда – неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване.

В случай, че в следствие на злополуката сте трайно неработоспособни, то работодателят дължи обезщетение до навършването ви на възраст за пенсиониране. Т.е дори да получавате пенсия за инвалидност, работодателят е длъжен да ви изплаща обезщетение за разликата от отпуснатата ви пенсия и получаваното преди злополуката трудово възнаграждение.

Когато сте претърпели трудова злополука или ваш близък е починал в следствие на такава е важно да знаете, че злополуката следва да бъде призната за трудова.

Това става по следния начин:

Свидетели на злополуката, самият пострадал или неговият непосредствен ръководител, уведомяват работодателя за настъпилата злополука.

След като работодателят бъде уведомен за злополуката, той е длъжен незабавно да организира разследване на обстоятелствата, при които е станала злополуката. Това разследване е задължително и независимо от разследването на прокуратурата или от държавните контролни органи, осъществяващи инспектиране на труда.

Разследването на злополуката се извършва от комисия, назначена от работодателя. При разследването задължително се канят и представители на работещите по безопасност и здраве при работа в комитетите и групите по условия на труд и на синдикалните организации.

При разследването следва да бъде съставен протокол, който да съдържа данни за:

1. Работодателя – кой е работодателят, т.е лицето което осигурява работещите при него работници / служители.
2. Пострадалите лица – колко са, техните имена и други лични данни.
3. Място и време на злополуката.
4. Свидетели – В хода на разследването задължително трябва да се съберат писмени показания на трима свидетели на злополуката – това е самият пострадал, прекия ръководител, лицето оказало първа помощ. Често при злополуки на път за или от работа, както и в обедната почива е невъзможно да се намерят свидетели. В този случай показанията са на пострадалия, лицето, на което първи се е обадил и лице, което може да даде информация относно обичайния път на придвижване на пострадалия или мястото където се храни.
5. Лице, което е оказало първа помощ.
6. Характеристика на работата извършвана от пострадалия преди злополуката- например хигиенист, почиствал търговската площ и
   тротоара пред търговския обект
7. Какво точно е извършвал пострадалия към момента на злополуката – почиствал е пред търговския обект, хранил се е, управлявал е автомобил
8. Имало ли е отклонения от нормалната дейност – например не е носил каска, светлоотразителна жилетка и др.
9. Как са получени уврежданията и какво ги е причинило – например хигиенистът е почиствал тротоара пред магазина, когато го е блъснал автомобил
10. Допуснати нарушения на нормативни актове и лицата които са ги допуснали.

Когато е настъпила трудова злополука, работодателят е длъжен да уведоми в три дневен срок НОИ. Ако работодателят не уведоми НОИ, пострадалите или техните наследници имат право да я декларират в срок от една година от настъпването и. НОИ е длъжен да разследва всяка декларирана злополука от пострадалият или неговите наследници. При разследването на злополуката пострадалият има право да присъства или да посочи да присъстват друг работник /служител от същата професия, член на семейството му или ако членува в синдикална организация- неин представител.

Разследването на трудовата злополука трябва да установи конкретните обстоятелства и причини за нейното възникване, вида на уврежданията, както и всички други данни, които ще подпомогнат териториалното поделение на НОИ да се произнесе за характера на злополуката.

Ако лицата, присъствали при разследването не са съгласни с констатациите или с начина на провеждане на разследването, в срок 3 дни дават писмени възражения, които се прилагат към протокола.

Длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на НОИ, въз основа на събраните документи и доказателства издава разпореждане за приемане или за неприемане на злополуката за трудова.Срокът за издаване на разпореждането е 7 дни от деклариране на злополуката.

Разпореждането за приемане или за неприемане на злополуката за трудова може да се обжалва от осигурителя, пострадалия или от неговите наследници пред ръководителя на териториалното поделение на НОИ в 14-дневен срок.

Ръководителят на териториалното поделение на НОИ се произнася с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването на жалбата. С решението ръководителят на териториалното поделение може да отмени разпореждането и да реши въпроса по същество. То се съобщава на заинтересованите страни в 7-дневен срок от постановяването му.

Решението на ръководителя на териториалното поделение на НОИ може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред съответния административен съд, по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Жалбата се подава чрез ръководителя на териториалното поделение, който в 7-дневен срок е длъжен да я изпрати заедно с преписката в съда.