За родителски права и режим на лични отношения

Родителски права

Въпросът за определянето на това, кой ще упражнява родителските права, се повдига в следните случаи:

  • При дело за развод – по исков ред или със споразумение;
  • При раздяла на двойката, когато децата са родени при условията на фактическо съпружеско съжителство на родителите;
  • Когато са настъпили обстоятелства, обуславящи промяна относно упражняването на родителските права, независимо дали детето е родено в брак или не.

Какво разглежда съдът?

Когато има спор относно това кой от двамата родители следва да упражнява родителските права, съдът взема предвид множество фактори. Някои от тях са следните:

  • Кой преимуществено, преди раздялата на родителите, се е грижил за детето-говорим за непосредствени грижи, а не за финансови такива. Фактическите грижи са взимане от градина, водене на градина/училище, обличане, хранене, приспиване, извеждане на разходки и др.;
  • Изследва се родителският капацитет на родителите: до колко зряло гледат на отговорностите си като родители, какви са приоритетите им, възпрепятстват ли срещите на детето с другия родител, съобразяват ли се със специалните му нужди, лично те ли се грижат за детето или грижите се осъществяват предимно от роднини – баби, лели и пр.

Съдът се съобразява с възрастта и пола на детето или децата – при ненавършили 3-4 години деца, рядко родителските права се присъждат на бащата. Това може да се случи, ако майката има сериозни дефицити в родителския си капацитет, невъзможно й е да поеме финансовите грижи по отглеждането на детето/децата и няма осигурени битови условия , които да отговарят на възрастта и нуждите на децата. Разбира се, предпочетен ще бъде бащата, ако майката възпитава децата с насилие-психическо или физическо такова или възпрепятства бащата да контактува с общото дете.

След навършване на 10 години, а дори в най-новата практика и след навършване на ученическа възраст, шансовете на бащата и на майката да получат упражняването на родителските права са изравнени. След 10 годишна възраст се изслушва и самото дете, като неговото мнение е важно. Разбира се не е основополагащо, ако съдът е установил, че родителят при когото детето иска да остане, не е в състояние да полага адекватни грижи за него.

В дела за родителски права се обследват и доходите на родителите. Мит е обаче, че родителят с по-висок доход има по-големи шансове да получи родителските права. Съдът знае, че не винаги умението да печелиш пари или успешната кариера са индикация и за добри родителски качества. Напротив- често родителите с високи доходи са прекалено заети, за да могат да упражняват родителските права в интерес на децата. За сметка на това, доходите са важен елемент към размерът на издръжката, която могат да плащат.

Разбира се доходите имат значение и могат да се окажат решаващ фактор, ако двамата родители са полагали равностойни фактически грижи преди раздялата, имат еднакъв родителски капацитет и подпомагаща среда, но единия от тях няма доход или доходът му е минимален.

Много е важно дали родителите имат подпомагащ кръг от роднини/приятели или могат да си осигурят детегледачка. За всеки съдия е ясно, че никой родител не може да гарантира, че ще бъде 24/7 в денонощието до детето си, до навършване на пълнолетието му. Налагат се командировки и пътувания, човек се разболява, може да се наложи да остане до по-късно на работа и пр. Поради това е важно, родителят който ще упражнява родителските права, да има кръг от роднини или близки лица, на които може да разчита за помощ. Нещо повече, всеки човек, за да бъде добър родител, следва да има време за релаксация и за себе си – излизане с приятели, разходка, кино и пр., занимания през което време следва, да има кой да се погрижи за детето Ви.

Важни са условията в дома Ви за отглеждане на дете.

Разбира се, ако има насилие или злоупотреба с наркотици и/или алкохол в дома е важно кой упражнява насилието или злоупотребява с наркотични вещества – единия или двамата родители, какво е насилието – психическо или физическо, системно или инцидентно се проявява във възпитанието на детето.

Разбира се, има ли системно насилие от страна на единия родител, злоупотреба със забранени вещества, осъждания, проституция и пр., съдът винаги предпочита другия.

Ето защо делата за домашно насилие, в които с цел преимущество в процеса за родителските права, се клевети партньорът че е насилник, са се превърнали в нещо като задължителна прелюдия към дела за развод или по чл. 127 от СК, когато има спор за родителски права.

Нашата кантора не толерира подобни похвати и успешно им противодейства, когато се правят опити, наши клиенти да бъдат превърнати в жертви на подобни сценарии . В случай, че се установи, че не е било налице домашно насилие, то задължително завеждаме дело за обезщетение в следствие на изнесени клеветнически твърдения, сезираме и прокуратурата за извършено престъпление, тъй като попълването на Декларация по ЗЗДН, когато е невярна, е престъпление.

Режим на лични отношения между родители и деца

В много случаи след развода или раздялата, единият родител ограничава другия родител да вижда детето. Възможно е и обратното- да няма никаква яснота кой отглежда детето, къде и за колко ще бъде то, кой е длъжен да го води и взима от градина. В последния случай може да се уговори разширен режим на лични отношения или споделено родителство.

Разбира се, тези въпроси е най-добре да се обсъдят между родителите и те, знаейки нуждите на детето си и своите собствени потребности и график, да уточнят всички подробности около това при кого ще живее детето, колко пъти ще се взима от другия родител, кога ще се връща в дома на майката или бащата, колко време от ваканциите ще прекарва с всеки, как ще се празнуват рождените и именните му дни. Добре е да постигнат съгласие относно издръжката, като направят разчет на нуждите на детето и допълнителните разходи, които възникват ежемесечно. Само със споразумение, родителите могат да уговорят съвместно да упражняват родителските права или т.нар. споделено родителство.

Ако родителите успеят да се разберат по тези въпроси, то се изготвя споразумение, което се одобрява от съда. То има силата на съдебно решение и в случай, че някой от двамата родители не го спазват, може да се издаде изпълнителен лист и издръжката да се събира принудително, както и контактите с неотглеждащия родител да се осъществяват с помощта на съдебен изпълнител.

Понякога родителите не могат да стигнат до споразумение, най-често поради влошените си отношения и невъзможността да водят градивна комуникация. Тогава се налага да се заведе дело за присъждане на родителските права на един от двамата родители, за изменение на вече присъдените права, за определяне или изменение на издръжката, за определяне или изменение на личните отношения с бащата или майката.

При всички случаи съдът възприема изключително негативно неспазването на режимът на личните контакти и ограничаването на режима на контакти и на правото на детето да общува с другия родител. Константно съдът приема,че общуването с двамата родители е в интерес на детето и субективното нежелание или преценка на майката/бащата,че другият родител не следва да вижда детето си се оценява негативно и е предпоставка за предоставяне на родителските права на другия родител.

В случай, че не можете да виждате детето си, защото другият родител ви ограничава, виждате го рядко или като цяло постоянно се налага да водите преговори, да молите бившия си партньор, за да осъществите среща с детето си, то може да разрешите проблема си по съдебен ред.

Защо е важно да имате съдебно решение по този въпрос?

Решението на съда има изпълнителна сила. Това означава поне две неща:

  • След влизане в сила на решението, в случай че ви се отказва отново да виждате детето си, можете да образувате изпълнително дело при ЧСИ или ДСИ. Съдебният изпълнител ще Ви съдейства да вземете детето си, ще налага глоби на родителя, който отказва да изпълнява постановеният от съда режим на лични отношения.
  • На второ място, родителят който продължава да отказва да дава детето на другия родител, при постановен режим на лични отношения носи наказателна отговорност по чл.182 ал. 2 от НК. Наказателното дело е от частен характер и се води по Ваша инициатива, а не по преценка на прокурора. Това означава, че не е необходимо да сигнализирате прокуратурата или органите на МВР, а единствено да образувате наказателно дело от частен характер, в което да докажете, че Ви се отказва да виждате детето си, въпреки постановеното от съда. Наказанието е  пробация и глоба от две хиляди до пет хиляди лева, а в особено тежки случаи наказанието е лишаване от свобода до шест месеца и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева.

В наказателното дело можете да претендирате обезщетение за вреди. Съдът преценява дали ще разгледа този иск, наред с наказателното дело. Можете да претендирате парично обезщетение за вреди и в гражданско дело, в случай че съдът не е приел за съвместно разглеждане гражданския иск.

За записване на час за консултация с адвокат Каменарска тел.:0898389888

С цените на кантората можете да се запознаете тук.

Свържете се с нас!