Обжалване на уволнение на държавни служители
Най-честото основание, на което се освобождава от заеманата длъжност държавният служител е дисциплинарното уволнение. Това е най-тежкото дисциплинарно наказание, което органът по назначаване може да наложи на държавния служител, които е нарушил служебните си задължения. Преди издаване на заповед за дисциплинарно уволнение органът по назначаване е длъжен да вземе предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба и за гражданите. Освен това законът предвижда специална процедура, която наказващия орган е длъжен да спази, за да бъде издадена заповед за дисциплинарно уволнение на държавния служител правилна и законосъобразна.
Защитата срещу незаконното прекратяване на служебното правоотношение на държавния служител е оспорване на законността на прекратяването на служебното си правоотношение пред органа по назначаването или пред съда чрез органа по назначаването и да иска отмяна на акта, с който то е прекратено, обезщетение за времето, през което не е бил на служба поради прекратяването, както и поправка на основанието за прекратяване на служебното правоотношение, вписано в служебната книжка или в други документи. При отменяне на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение от органа по назначаването или от съда държавният служител се възстановява на предишната длъжност.
Най-често в оспорената заповед са изложени само правни основания за издаването й, като липсва описание на извършените от държавния служител дисциплинарни нарушения, не са визирани конкретни дати и място на извършване, нито обстоятелства, при които са извършени, както и доказателства, които ги потвърждават. Много често липсва конкретизация на действията и бездействията, чрез които органът приема, че са налице нарушения на служебните задължения. Това е абсолютно основание за нейната отмяна.
Друго нарушение, което води до отмяна на уволнението като незаконосъобразно е липсата на доказателства, от които да е видно, че е спазена нормата на чл. 91, ал.1 от ЗДСЛ при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание, като се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите, формата на вината на държавния служител, обстоятелствата, при които е извършено нарушението, цялостното служебно поведение на служителя. Дисциплинарния съвет в процедурата по чл. 96 от ЗДСл е длъжен да изясни всички факти и обстоятелства по извършеното нарушение, като с решение взема становище за наличието на основание за дисциплинарна отговорност, вида и размера на съответното на нарушението наказание. В протоколите от заседанията дисциплинарния съвет задължително следва да е обсъждал обстоятелството относно цялостното служебно поведение на служителя и за съответствието на предложеното наказание.
Друго често срещано нарушение при дисциплинарно уволнение е неспазването на сроковете в чл.94, ал.1 ЗДС- двумесечен срок от откриване на нарушението. Спазването на сроковете за налагане на дисциплинарното наказание е абсолютна процесуална предпоставка за неговата законосъобразност и тяхното нарушаване представлява съществено нарушение на процедурните правила, което обосновава незаконосъобразността на наложеното наказание.