Важно е да знаете, че:
Неравноправна е всяка уговорка във вреда на потребителя. Договорът за банков кредит е потребителски договор. Страни по него са физически лица, използващи отпуснатия им кредит за свои лични нужди, явяващи се потребители по смисъла на §13, т.1 от ЗЗП и търговска банка – търговец по смисъла на § 13, т.2 от ЗЗП. Ето защо, приложима в случая е правната уредба на ЗЗП.
Лихвата и таксите се явяват елемент от договора за кредит, което само по себе си изключва възможността същите да бъдат едностранно променяни, независимо дали се касае до фиксиран лихвен процент или до променлив такъв.
Ако в индивидуалния договор е предвидено, че договорната лихва може да бъде едностранно изменяна от страна на банката, при сключване на договора, потребителят следва да е получил предварително достатъчно конкретна информация относно това как кредитодателят едностранно може да промени цената на доставената му финансова услуга, като методологията, създадена от банката-кредитор, трябва да е част от индивидуалния договор за банков кредит. Следва информацията да е предоставена на достъпен език, така че да бъде разбрана от потребителя, без същият да е специалист по банково дело. Вътрешните правила, по които банката променя лихвения процент не са част от кредитния договор. В този смисъл е Решение на съда от 26.04.2012 г. по дело C-472/10 (Nemzeti Fogyasztovedelmi Hatosag срещу Invitel Tavkozlesi Zrt).
Ето защо, неяснотата и неинформираността относно размера на договорната лихва, респ. размерът на кредитните вноски, поставя кредитополучателите в неравностойно спрямо банката положение. В този смисъл е и практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК – решение № 95/13.09.2016г. по т.д. № 240/2015г. на 2-ро т.о.; решение № 424/02.12.2015г. по гр.д. № 1899/2015г. на 4-то г.о. и решение № 77/22.04.2015г. по гр.д. № 4452/2014г. на 3-то г.о.., решение №77/ 22.04.2015г. по гр.д. № 4452/2014г. на ВКС, III гр.о., определение №98/ 09.02.2016г. по т.д. № 1273/2015г. на ВКС, II т.о., определение №169/ 23.02.2016г. по т.д. № 240/2015г. на ВКС, II т.о. и др.
Клаузите на общите условия на банката-кредитор, въз основа на които едностранно се променя размера на лихвите по кредитите, са неравноправна по см. на чл.143 ЗЗП и са нищожни на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП.
Единственото изключение е когато изменението на цената да се дължи на външни причини, които не зависят от търговеца или доставчика на финансови услуги, а са породени от въздействието на свободния пазар и/или от държавен регулатор. За да се прецени дали клаузите отговарят на този критерий за изключение от общия принцип, те трябва да бъдат формулирани по ясен и недвусмислен начин, така решение № 77 от 22.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4452/2014 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Драгомир Драгнев, постановено по реда на чл. 290 от ГПК. В този смисъл са и решения на Съда на Европейския съюз по дело С-92/11г. и С-472/10 г., които са задължително за всички съдилища и учреждения съгласно чл. 633 от ГПК.
„Изменението на пазарните условия“, „сътресения на кредитните пазари“ и „промяна на рисковите условия при кредитирането“ не са обстоятелства, които попадат в приложното поле на изключенията. Икономически затруднения изпитват не само банките, такива трудности изпитват и техните потребители, чиито интереси също следва да бъдат защитени.
С решение № 23/07.07.2016г. постановено по т.д. № 3686/2014г. по реда на чл. 290 ВКС се е произнесъл по въпроса дали съдът следи служебно за нищожност, поради неравноправност на клаузи , като на зададения въпрос отговаря, че първоинстанционният и въззивният съд следят служебно за неравноправни, т.е нищожни клаузи в потребителските договори.
Законът за защита на потребителите съдържа задължителни/императивни/правила, поради което дори да пропуснете по някаква причина да се позовете на неравноправни клаузи във Вашия потребителски договор, то съдът е длъжен служебно да се произнесе при наличието на такива, включително и служебно да събира доказателства в тази насока.
