Обезщетение при забавено правосъдие

Нормата на чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи регламентира правото на справедлив съдебен процес, съгласно който всяко лице при определянето на неговите граждански права и задължения или при наличието на каквото и да е наказателно обвинение срещу него има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона.

Механизъм при бавно правосъдие

Законът за отговорност на държавата и общините за вреди, създаде национален компенсаторен механизъм за бавно правосъдие. С нея се предвиди като вътрешноправно средство за защита, самостоятелна хипотеза на отговорност на държавата за вреди, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок по чл. 6 § 1 от Е.. Критериите, въз основа на които съдът прави преценката си дали е допуснато нарушение са посочени примерно в закона, като са приложими стандартите, установени в практиката на ЕСПЧ. Абсолютна предпоставка за предявяване на иск за обезщетение за вреди, при неспазване на т.нар. „разумен срок” за разглеждане на делото е изчерпването на административната процедура за обезщетение на вреди по Закона за съдебната власт, като по тази процедура се изисква да няма постигнато споразумение. Фактът, че законодателят възприема липсата на постигнато между страните споразумение след изчерпването на административната процедура, като условие за предявяване на иска по чл. 2б от З., дава основание да се счете, че предвидената уредба регламентира производството по присъждане на обезщетение като едно цяло, включващо административна и съдебна част, като до съдебната се стига само, ако пострадалият е останал недоволен от предложения му размер на обезщетение. В това производство /и в административната, и в съдебната част/ страните са две – държавата и пострадалия.

В административната държавата се представлява от министъра на правосъдието /който определя размера на обезщетението и предлага споразумение/, а в съдебната – от съда, пред който иска се предявява и който постановява окончателния акт. Производството е за присъждане на обезщетение за причинени вреди на граждани от неправомерни действия на държавата. Отговорността е обективна и се носи от държавата, а не от нейните органи или длъжностни лица, без значение кой е причинил вредоносния резултат. Държавата и нейните органи се разглеждат като едно цяло. Следователно, след като производството е единно и отговорността се носи от държавата /без значение, кой орган я представлява/, следва да се приеме, че направеното от нея предложение досежно размера на дължимото обезщетение в административната част на производството, я обвързва в съдебната. В производството по чл. 2б З., при определяне размера на дължимото обезщетение, съдът не може да определи обезщетение под размера, предложен в административното производство, като в този смисъл е и задължителната практика на Върховния касационен съд. Предложеният размер на обезщетение не може да бъде занижен, защото това би влошило положението на другата страна в противоречие с духа на закона, целящ да се предостави възможност на страната, при несъгласие с предложеното споразумение, да получи удовлетворение в съда.

Административната процедура

Съгласно ал. 4 на чл. 60а ЗСВ заявления за изплащане на обезщетения се подават в шестмесечен срок от приключване на съответното производство с окончателен акт чрез Инспектората към Висшия съдебен съвет до министъра на правосъдието. Когато правото министърът на правосъдието прецени, че правото на заявителя на разглеждане и решаване на делото в разумен срок е нарушено, определя размер на обезщетението съобразно практиката на Европейския съд по правата на човека и предлага сключване на споразумение със заявителя. В случай,че не сте съгласни с размера на обезщетението или заявлението Ви е отхвърлено, вие имате право да потърсите правата си по съдебен ред.

Съдебна процедура

Съгласно чл. 2б, ал. 2 от ЗОДОВ исковете по ал. 1 се разглеждат по реда на Гражданския процесуален кодекс, като съдът взема предвид общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора. Размерът на обезщетението, не може да бъде по-нисък от предложения по административен ред от министъра на правосъдието.

Самият Софийски районен съд е осъждал Софийски районен съд, за неспазване на правилото за разглеждане на гражданско дело в разумен срок /Решение № 3613 от 31.03.2016 г. на СРС по гр. д. № 25717/2015 г./.