Имоти – знаете ли, че?

Ако притежавате имоти в съсобственост с друго лице или лица имате редица права и задължения, свързани със съсобствения имот. Важно е да знаете правата си и с какви видове съдебна защита разполагате, за да се защитите от недобросъвестни лица. Нашата кантора е специализирана в областта на съдебната и доброволна делба, както и всички искове, които съпътстват същата, поради което Ви предлагамe компетентна и навременна професионална помощ по Вашите имотни казуси.

Днес ще Ви запознаем с три от най-често предявяваните искове между съсобственици:

1. На първо място е искът по чл. 30, ал. 3 от Закона за собствеността. Важно е да знаете, че всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с притежаваните от него идеални части от имота или движимата вещ (най-често МПС). Ако притежавате вещ и/или имот в съсобственост с трето лице или лица, Вие имате право на дял от ползите, които се извличат от нея-най-често това е наем/аренда при имотите.

Важно е да се обърне внимание на факта, че когато някой от съсобствениците извлича ползи от общата вещ-например отдал е апартамента под наем и събира наема, то не е необходима каквато и да било покана, за да Ви дължи изплащане на Вашата част от т.нар. „граждански плодове“-т.е наема.

Важно е да знаете също така, че всеки съсобственик може да отдаде имота под наем, за срок не по-дълъг от три години, като не е необходимо съгласието на другите съсобственици.

Последните нямат право да получават наем пряко от наемателя и нямат права за дължимия наем срещу него. Тоест, наемателят дължи наем само на съсобственика, с който е сключил договора за наем. От друга страна обаче, съсобственикът, който получава наема Ви дължи приспадащата Ви се част от него. В случай, че той е недобросъвестен и не Ви изплаща частта от наема, която Ви се полага доброволно, Вие разполагате с иск срещу него, който следва да предявите по съдебен ред и давността на който е пет години. Т.е можете да търсите сумите от неизплатения Ви наем /аренда/ лихви, за пет години назад.

2. Вторият иск, в случай, че Вие притежавате имот в съсобственост, следва от задължението всеки съсобственик да заплаща припадащата се част от тежестите на общата вещ- това са данъци, режийни разноски, когато става дума за недвижим имот и изобщо всички разходи направени за запазването, поддържането и поправянето на общата вещ, без които тя би се повредила или унищожила. Разноските, които сте направили и които вашия съсобственик/ци не са заплатили съразмерно с дяловете им, можете да претендирате по съдебен ред могат да се търсят САМО ако са действително заплатени.

3. Третият иск, с който разполагате, е в случай че нямате достъп до имота, не можете да го ползвате, въпреки че искате или той се обитава само от единия съсобственик и/или неговото семейство, приятели и пр. е искът по чл. 31 ал.2 от Закона за собствеността. Тук е много важно да се подчертае, че право на парично обезщетение имате от деня на ПИСМЕНОТО поискване.

Тук е налице лично ползване или чрез друго лице или просто ограничаване на правата на другите съсобственици(например сменени са ключове и не се предоставят на другите съсобственици). В първия случай, някой съсобственик извлича някаква облага от вещта-под формата най-често на пари, а във втората хипотеза, просто използва вещта и пречи на останалите също да я ползват. Няма значение дали ползва вещта самият съсобственик или някой негов роднина, познат, приятел.

Писмената покана може да бъде отправена по различен начин – с телепоща или нотариална покана, т.е. устното поискване няма да бъде уважено от съда. Давността е петгодишна. Практиката приема, че ако не са създадени пречки за ползването, обезщетение не се дължи, независимо че другият съсобственик реално не е ползвал вещта, стига да е имал възможност да упражни това си право.

Този иск е важно да знаете, че може да се предяви и между съпрузи, когато единият от тях сам си служи с обща вещ и по този начин лишава другия от правото му на лично ползване. Това обстоятелство често е налице, когато единия съпруг е ограничил достъпът до общото (като собственост) семейното жилище на другия съпруг.

В случай, че имате подобен проблем, не се колебайте да се обърнете към нас за консултация или процесуално представителство.

Цени:

1. За консултация, включително запознаване с налични документи, насочване към необходимите стъпки, които следва да се предприемат – цената е 60 лева. Същата се приспада от цената за адвокатския хонорар, в случай, че ни наемете за Вашето дело.

2. За изготвяне на писмена покана – 50 лева, като таксите към Български пощи или нотариус се заплащат отделно.

3. Цената за процесуално представителство се определя на база търсената сума представляваща обезщетение, като минималният адвокатски хонорар за суми до 1000 лева е 350 лева, а държавната такса е в размер на 4% от цената на иска.

Всички цени се заплащат авансово!

След уважаване на иска, всички разноски Ви се възстановяват от насрещната страна!

Консултации по телефон не се предоставят, възможна е единствено консултация по електронна поща, след предварително заплащане.