Полицейски произвол

Конфликтът между обществото и полицейските органи става все по-дълбок и все по-опасен. 

Допълнителното му задълбочаване е най-вече следствие на непознаването от страна на държавните служители на нормативната уредба, на европейското законодателство и практика, относно правата на човека.

Това може да се отдаде на липсата на достатъчно семинари и обучения, които да спомагат за подобряване на професионалните умения, на прекомерната натовареност, лошите условия на труд и ниското заплащане на държавните служители в този сектор.

Най-тежкият проблем остава този, че полицейските органи продължават да употребяват неправомерно физическо и психическо насилие над гражданите. Това често се случва при задържане до 24 часа. Самото задържане до 24 часа в преобладаващата част от случаите, които е поемала кантората ни, е резултат на полицейски произвол и непознаване на закона уреждащ тази наистина крайна мярка за процесуална принуда.

Полицейските органи не са обучени как да оформят заповедта за задържане и по този начин значително затрудняват защитата на лицето, спрямо което се взема мярка ограничаваща правото му на свободно придвижване. В тази връзка, Заповедта за задържане за срок до 24 часа следва да съдържа фактическите основания за издаването й. Липсата на фактически основания представлява винаги съществено нарушение водещо до отмяна на административния акт. В този смисъл е както практиката на Европейския съд по правата на човека в Страсбург- -Решение Petkov and Profirov v. Bulgaria 50027/08 and 50781/09 , така и практиката на ВАС -например Решение № 7814/2013 г.

Фактическите основания представляват описание на обстановката, при която се е състояло задържането, включително какво е било поведението на задържания, какви са били обективно причините, полицейските органи да решат, че лицето е извършило престъпление или е налице възможност задържаният да извърши престъпление, да се укрие или да осуети наказателно преследване. Именно това са задължителните предпоставки, за да може да бъде наложена тази крайна ПАМ.

Освен, че полицейските органи не оформят законосъобразно заповедите за задържане, не разясняват на задържания основните му права. Разясняване означава, не просто да се представи информационен формуляр или Декларация, а да се даде устно, подробна информация за правата на задържания, както и как същият може да ги осъществи, като едновременно с това се осигурят и средствата, които са необходими – например телефон.

На задържания рядко се съобщава, че от момента на задържането си има право на защитник, както и правото му да откаже да дава всякакви обяснения.

Тук е мястото да Ви посъветваме, да не подписвате нищо, което не разбирате.

В случай, че ви карат с аргумента, че ще улесните по-бързото си освобождаване, подпишете със забележка, че не разбирате какво подписвате, неясно ви е, не са ви разяснени правата ви, насилвани сте да подпишете.

Как да се защитим ако сме станали жертва на полицейски произвол?

Най-тежкото и неприемливо нарушение, към което обществото следва да има пълна нетърпимост е полицейското насилие.

Как да докажем, че сме станали жертва на полицейско насилие?

В повечето случаи това далеч не е трудно. Обикновено пострадалият не е сам в момента на задържането му.
Това означава, че има свидетели, които могат да потвърдят какво е било неговото физическо състояние към този момент.

Задържаният има право на адвокат, който може да възприеме състоянието му към момента, в който го посети в съответното РУ.

Задържаният, който е станал жертва на насилие, е добре, след като върнат вещите му, да извика лице, което да го посрещне при освобождаването му, което също може да възприеме какво е състоянието му към момента на напускане на съответното РУ.

Веднага след освобождаването му, лицето следва да посети медицинско заведение или личен лекар, след което да си извади съдебно-медицинско удостоверение. Изисквайте да се направят снимки на нараняванията, при изготвяне на съдебно-медицинското удостоверение.

След като тези стъпки бъдат предприети, е най-добре да се обърнете към адвокат. Той ще подаде сигнал в деловодството на структурите на МВР, в съответната прокуратура, пред инспектората на МВР, пред Министъра на вътрешните работи, както и ще образува дело за отмяна на задържането като незаконосъобразно и обезщетение за вреди по ЗОДОВ.

Как да се защитим, ако не сме жертва на полицейско насилие, но въпреки това сме задържани без основание?

Често полицейските органи, поради непознаване на закона, считат, че 24 часовото задържане е рутинна мярка и могат да я използват за всяване на респект, за „даване на урок“, за превъзпитание, даже за запълване на часовете на нощно дежурство.

Това разбира се не е така.

Когато сте задържани за 24 часа, без да сте извършили престъпление или да сте имали поведение, с което съзнателно сте целили да пречите на полицейски орган да изпълни задължението си по служба, то задържането Ви е вероятно незаконосъобразно. Незаконосъобразно ще бъде и задържане, за което макар да са съществували предвидените в закона предпоставки, е продължило необосновано дълго. Задържането е за срок най-много 24 часа, а не „за 24 часа“.

Това означава, че задържането ще е незаконно ако:

Задържаният е бил в РУ в 24 часов диапазон, през който не са извършвани никакви конкретни действия по разследване, които да налагат лицето да бъде с ограничено право на свободно придвижване за толкова дълго или действия по разследването са извършени прекалено късно, след осъществяване на задържането, което е било предпоставка за неговата необоснована продължителност.

В много случаи, когато не е налице висока обществена опасност или не е било налице поведение, което обективният наблюдател може да оцени като такова предполагащо, че лицето ще се укрие или ще извърши престъпление, съдът приема, че задържането е било незаконно. Това е така, тъй като лицето може да бъде обискирано на място, ако е била налице хипотезата на „неотложност“, както и да бъде призовано, дори на следващия ден, а не да бъде държано в помещение за задържане.

Във всички случаи, в които е налице незаконно задържане, следва да обжалвате Заповедта , която Ви се връчва при освобождаването. Бъде ли признато това лишаване от право на свободно придвижване за незаконно от съда, възниква за Вас право на обезщетение.

Право на обезщетение имате и когато сте станали жертва на физическо насилие от страна на полицейските органи, независимо дали задържането е било законно или не. Имайте предвид, че полицейските органи имат право да употребяват физическа сила, когато нападате тях или други граждани, когато оказвате съпротива на полицейски органи и пр.

Физическата сила може да се употреби само дотолкова, доколкото е необходимо, за да се ограничи възможността Ви да нараните полицейския орган, граждани или Вас самите. Нанасянето на побой например, никога не е правомощие на полицейския орган, независимо от ситуацията и от тежестта на извършеното от Вас престъпление.

В дело за обезщетение за вреди се доказват преживения стрес, безпокойство, безсъние, в следствие на негативните преживявания от задържането.

Самите условия при задържането – лишаване от храна, вода, сън и почивка.

Преживяното психическо и/или физическо насилие и др. вреди по време и след задържането.

Самият факт на задържане и фактическото лишаване на лицето от правото на свободно придвижване и поставянето му в изолирана среда, предполага настъпването на емоционален стрес.

Незаконното задържане само по себе си предполага страдания, трудности и негативни емоционални преживявания за лишения от свобода, на засилено чувство на безпомощност, безсилие и незащитеност, на унижение на човешкото достойнство без да е необходимо те да се доказват.

Създадените за времето на задържане дискомфорт и неудобства не само произтичат вследствие на изпълнението на незаконосъобразна принудителна административна мярка, каквато по своята същност е заповедта за задържане, но и следва да се приеме, че публичността на задържането, вече предполага унизително спрямо лицето отношение.