Законни ли са глобите за излизане без маска

Законосъобразна ли е заповедта на здравния министър за задължителното носене на маски?

Това е въпрос, който неизбежно си задава всеки, който е прочел въпросното изречение:

„Всички граждани са длъжни, когато се намират в открити или закрити обществени места да носят защитни маски“

Това простичко на вид изречение, всъщност е една правна каша, която единствено ще напълни съда с дела и ще натовари държавния бюджет със стотици хиляди левове за разноски по същите тези дела.

Какви проблеми създава този правен абсурд:

На първо място въпросната заповед противоречи на закона.

Противно на схващанията на много граждани (а явно и на самата опиянила се власт), извънредното положение НЕ отменя всички закони. Такова нещо няма и няма как да има. Мерките при обявено извънредно положение, правата и задълженията на гражданите се дефинират със закон. Всички закони, които не са изменени, остават да действат такива каквито са. В тази връзка, Законът за за ограничаване носенето на облекло прикриващо или скриващо лицето гласи:
„На публични места на територията на Република България не се допуска носенето на облекло, прикриващо частично или скриващо напълно лицето.“

Какво е облекло? Дефиницията на облекло е всяко покритие на човешкото тяло предназначено за носене. Облеклото може да бъде ежедневно, празнично, карнавално и разбира се защитно.

Защитните облекла в голяма част от случаите включват маски. В момента защитно е облеклото на лекарите борещи се с COVID-19 и то включва задължително защитна маска. Самият закон в чл. 4 дефинира маската като облекло : „Облекло, прикриващо или скриващо лицето, са плътни или полупрозрачни дрехи, покривала, наметала, мрежести платки, МАСКИ или други подобни елементи, които прикриват частично или скриват напълно лицето.“

На второ място в същия закон се съдържат няколко изключения, едно от които е, че може да се носи облекло скриващо лицето, ако здравословното състояние го налага.

Какво всъщност казва този член, на който се уповава погрешно министърът?

Този член създава права за гражданите. Т.е той създава едно изключение за конкретен гражданин, което изключение дава право на този гражданин да носи облекло покриващо лицето му, по едни извънредни причини, касаещи личното му здравословно състояние.

Азбучно известно в правото е, че когато дадена норма предвижда създаване на права за дадени граждани, тя може само да даде възможност тези права да се упражняват, но никога не могат гражданите да бъдат санкционирани защото не се възползват от правата си.

Здравословно състояние е термин в правото, широко развит в Закона за здравето и Кодекса на труда. В цялата съдебна практика, здравословно състояние е безспорно състоянието на едно лице-конкретно лице, с конкретен здравословен проблем. Т.е законът „за бурките“ дава право на едно лице, с конкретно заболяване, да носи облекло прикриващо лицето му по изключение и защото конкретно неговото здравословно състояние би било повлияно негативно, ако съответно не носи подобно облекло.

Според СЗО здравословното състояние е „Състояние на пълно физическо, психическо и социално благополучие, а не просто отсъствие на болест или недъг.“

Т.е това определение никога не може да бъде отнесено към маси от граждани, тъй като е строго индивидуално.

На трето място, винаги административният орган е този, който доказва законосъобразността на акта, който е издал. Когато са предвидени изключения, доказателствената тежест се „обръща“, т.е лицето, което твърди, че е налице изключение от правилото, следва да го докаже. Т.е , ако приемем тезата, че „здравословното състояние“ е предпоставка, която ползва министъра, то следва да приемем и че трябва да се сбогуваме с всички принципи на правото и най-вече принципите на тежестта на доказването. В конкретния случай здравния министър, който е административния орган ще трябва да доказва изключението.

Това би довело до това Законът за ограничаване носенето на облекло прикриващо или скриващо лицето да не се прилага по време на грипни и други епидемии, на базата на създалия се прецедент в тълкуването му, което е един правен абсурд.

Не на последно място, Заповедта на здравния министър е издадена като мярка по чл. 63 ал 1 от Закона за здравето. В Чл. 63, ал. 4 Зздр: изрично е посочено, че “Държавните и общинските органи създават необходимите условия за изпълнение на мерките по ал. 1, а средствата за осъществяването им се осигуряват от държавния бюджет, съответно от общинските бюджети.”

Т.е тази заповед не може да действа пряко върху гражданите, ако за тях не е осигурена възможност, безплатно да изпълнят предпоставките за спазването й.

Какво означава това на практика- да се раздават специални маски, които отговарят на зададени в самата заповед критерии. Безплатно забележете-от държавния или общинския бюджет, на лицата засегнати от заповедта- т.е. на всеки български гражданин.

И накрая, в заповедта пише „защитна маска“. Нека бъдем малко по-прецизни и да посочим на уважаемия министър, че защитна маска е маската, която се употребява в пчеларството, която употребяват електроженистите, защитни маски има в производството и пр. Т.е министърът не е задал никакви критерии каква да бъде тази „защитна маска“ и по този начин е създал един напълно незаконосъобразна заповед, която подлежи на отмяна, тъй като гражданите са поставени в невъзможност същата да бъде спазена. Никой от нас не знае какво се съдържа в това понятие и каква следва да бъде въпросната маска, за да отговаря на критерия „защитна“.

Всеки, който е санкциониран по тази заповед или на основание, че се е разхождал по улицата (не говорим за паркове и градини), следва да обжалва издаденото наказателно постановление в съда. Първо на гражданите е съставян акт, който сам по себе си не води до нищо. Самият акт не подлежи на някакво изпълнение. Въз основа на него се издава наказателно постановление. Въпросното Наказателно постановление се обжалва в съда.

Макар съдът на този етап да не работи, това не означава, че гражданите не са защитени. Никой не може да събере глобата им и наказателното постановление да влезе в сила преди изтичане на извънредното положение. Сроковете посочени за обжалване не текат.

И нека не забравяме, че един акт следва да е целесъобразен. Съгласно препоръките на СЗО, а и на кризисния щаб, носенето на маска не само е ненеобходимо, а даже е непрепоръчително. Една заповед може да е законосъобразна само тогава, когато преследва легитимна цел-т.е. спиране на разпространението на зараза. Когато тази заповед изисква спазването на условия, които доказано не вършат работа, то тази заповед е нецелесъобразна.