Погасителна давност - срокове, прекъсване и защита от стари дългове

Погасителната давност е срокът, определен от закона, след изтичането на който кредиторът губи възможността да събере вземането си принудително чрез съд или съдебен изпълнител. Самото задължение не се заличава - давността действа само ако длъжникът се позове на нея, защото съдът не я прилага служебно. Най-честите срокове са 3 години за наеми, лихви и периодични сметки (ток, вода, парно, телефон), 5 години като общ срок, например за главница по кредит, и 10 години абсолютна давност за парични задължения на физически лица. Срокът тече от изискуемостта на вземането и може да бъде прекъснат или спрян. Страницата е за хора със стари дългове, получили заповед за изпълнение, искова молба или покана от частен съдебен изпълнител.

Какво представлява погасителната давност

Погасителната давност е период от време, определен от закона, след изтичането на който кредиторът губи възможността да събере едно вземане по принудителен ред, чрез съд или съдебен изпълнител. Урежда се в чл. 110 - 120 от Закона за задълженията и договорите.

Давността не заличава самото задължение. Тя погасява възможността то да бъде събрано принудително, и то само ако длъжникът се позове на нея. Дългът продължава да съществува: ако го платите доброволно след изтичане на давността, не можете да си върнете парите, дори да не сте знаели, че давността е изтекла (чл. 118 ЗЗД).

Тази давност не бива да се бърка с придобивната давност, при която чрез дългогодишно владение се придобива собственост върху имот. Погасителната давност, обратно, води до погасяване на възможността за събиране на вземане.

Най-често срещани давностни срокове в България

В българското право няма единен срок за всички задължения. Най-често се прилагат:

• 3-годишна давност - за наем, лихви и други периодични плащания: сметки за ток, вода, парно, телефон и интернет. Със същия срок се погасяват трудовите възнаграждения и неустойките и обезщетенията от неизпълнен договор (чл. 111 ЗЗД). Затова стари задължения към Топлофикация, ВиК или мобилни оператори често са погасени по давност.
• 5-годишна давност - общият срок за всички вземания, за които законът не предвижда друг (чл. 110 ЗЗД). Прилага се например за главницата по заем или кредит. Пет години е и новата давност за всяко вземане, установено със съдебно решение (чл. 117, ал. 2 ЗЗД).
• 10-годишна (абсолютна) давност - за парични задължения на физически лица, независимо от прекъсванията, с изключенията по чл. 112 ЗЗД. Действа от 02.06.2021 г.
• Публични задължения (данъци, осигуровки, такса смет) - 5 и 10 години по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
• Специални срокове - за отделни видове задължения, предвидени в закона: например по-кратки срокове в търговското и застрахователното право, по записи на заповед и други.

Абсолютната 10-годишна давност

Абсолютната давност от 10 години важи за паричните задължения на физическите лица и тече независимо от прекъсванията на обикновената давност, с изключенията по чл. 112, ал. 2 ЗЗД, например вземанията от непозволено увреждане, за издръжка и за трудово възнаграждение. Правилото действа от 02.06.2021 г. На практика дори кредиторът да е прекъсвал давността с действия по изпълнителното дело, след 10 години вземането срещу физическо лице вече не може да се събере принудително, ако длъжникът се позове на давността. Дали и кога изтича абсолютната давност във Вашия случай зависи от вида на задължението и от датата, от която то е станало изискуемо - това се проверява при консултация.

Защо няма универсален срок

Често срещано заблуждение е, че всички задължения се погасяват за 5 или 10 години. В действителност приложимият срок зависи от вида на вземането и неговия правен характер: периодично или еднократно, частно или публично, гражданско или търговско. Затова и преценката дали едно конкретно задължение е погасено по давност изисква индивидуален анализ.

Давност при най-честите стари дългове

Кратко за видовете дългове, по които най-често се търси давност:

• Топлофикация, ВиК, ток. Месечните сметки са периодични плащания с тригодишна давност, като всяка сметка има свой срок от падежа си (ТР № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС). Подробно: давност при Топлофикация и дела срещу Топлофикация.
• Мобилен оператор и интернет. Месечните сметки също се погасяват за 3 години, а неустойките от неизпълнен договор имат същия срок (чл. 111 ЗЗД). Повече: давност при мобилен оператор.
• Дълг, продаден на колекторска фирма. Прехвърлянето на дълга не е сред основанията, които прекъсват давността (чл. 116 ЗЗД), нито писмата и обажданията на колектора. Плащане или подписано споразумение с колектора обаче може да е признаване на дълга. Вижте как да се защитите от колектори.
• Банков или потребителски кредит. Главницата се погасява за 5 години, лихвите за 3 години. Срокът тече за всяка вноска от нейния падеж, а при обявена предсрочна изискуемост за останалите вноски от нея (ТР № 3/2023 г. на ОСГТК на ВКС). Повече: дела срещу банки и кредитори.
• Дълг, по който има дело при ЧСИ. Давността тече и докато делото е при съдебния изпълнител, ако по него няма изпълнителни действия (за дела отпреди 26.06.2015 г. срокът се брои от тази дата). Вижте защита срещу ЧСИ.

Кога започва да тече погасителната давност

Давността започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо. Тоест от деня, в който кредиторът е могъл да поиска плащане и да го потърси по съдебен ред.

На практика този момент е различен според вида на задължението:

• При сметка с определен падеж - от деня след падежа, на който е трябвало да се плати.
• При договор за заем със срок - от деня, в който заемът е станал дължим.
• При кредит, изплащан на вноски - за всяка вноска от нейния падеж, а ако банката обяви кредита за предсрочно изискуем, за вноските с ненастъпил падеж от предсрочната изискуемост (ТР № 3/2023 г. на ОСГТК на ВКС).
• При периодични плащания - всяка вноска има свой собствен давностен срок, който тече отделно от останалите.

Точното определяне на началния момент е от ключово значение, защото от него се брои целият срок. Грешка тук, например броене от грешна дата, може да доведе до погрешна преценка дали давността е изтекла.

Запишете час за консултация

Обадете се в работно време, за да уговорите консултация в кантората.

0888 889 004

Пон - Пет 10:00 - 17:00

Кога давността се прекъсва или спира

Погасителната давност не винаги тече непрекъснато. Определени събития могат да я прекъснат или да я спрат, а разликата между двете е съществена.

Прекъсване

Прекъсването заличава изтеклото време и започва да тече изцяло нов давностен срок. Давността се прекъсва при:

• предявяване на иск или възражение от кредитора, ако те бъдат уважени от съда
• признаване на дълга от длъжника. Например чрез плащане на част от него, подписване на споразумение или писмено потвърждение
• предприемане на действия за принудително изпълнение, например молба на кредитора за запор, възбрана или друг изпълнителен способ. Самото образуване на изпълнително дело и поканата за доброволно изпълнение не прекъсват давността (ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС)

Затова е важно длъжникът да внимава: дори частично плащане или подпис под споразумение може да „нулира“ давността и да започне нов срок.

Спиране

При спирането давността временно престава да тече, но изтеклото до момента време не се губи. След отпадане на причината срокът продължава оттам, докъдето е стигнал. Спиране настъпва в случаите по чл. 115 ЗЗД, например между съпрузи, между деца и родители, докато родителите упражняват родителските права, и докато трае съдебният процес относно вземането.

Накратко: прекъсването връща броенето на нула, докато спирането само поставя пауза.

Погасителната давност не се прилага служебно

Един от най-важните принципи е, че погасителната давност не се прилага служебно от съда. Това означава, че дори едно задължение да е погасено по давност, съдът няма да го отчете автоматично. Длъжникът трябва изрично да се позове на изтеклата давност.

Последицата е сериозна: ако срещу Вас е заведено дело за стар дълг, който отдавна е погасен по давност, но Вие не направите възражение, съдът ще Ви осъди да платите. Давността не „работи“ сама, тя е право, което трябва да бъде упражнено навреме и по правилния начин.

Точно затова е важно при получаване на призовка, заповед за изпълнение или покана от съдебен изпълнител да не се бездейства. Пропускането на срока за възражение може да означава плащане на задължение, което иначе не би подлежало на принудително събиране.

Как се защитава длъжникът при изтекла давност

Когато давностният срок е изтекъл, длъжникът може да защити правата си по два основни начина:

• Възражение за изтекла погасителна давност - прави се в рамките на вече заведено срещу длъжника дело. С него длъжникът заявява пред съда, че вземането е погасено по давност и отказва да го плати.
• Отрицателен установителен иск - предявява се от самия длъжник, когато той иска по собствена инициатива съдът да признае, че вземането не подлежи на събиране поради изтекла давност.

И в двата случая целта е една и съща, съдът да установи, че задължението не може да бъде събирано по принудителен ред.

Разлика между двата подхода

Разликата е в това кой предприема действие и кога:

• Възражението е защитно средство. Използва се, когато кредиторът вече е завел дело или е поискал заповед за изпълнение. Длъжникът реагира на чуждо действие. Ако вече тече изпълнително дело при ЧСИ, давност, изтекла след влизането в сила на заповедта или решението, не се възразява пред съдебния изпълнител, а се заявява с иск пред съда (чл. 439 ГПК).
• Отрицателният установителен иск е настъпателно средство. С него длъжникът сам поема инициативата, без да чака да бъде съден, за да изчисти веднъж завинаги въпроса с дълга.

Кой подход е по-подходящ зависи от конкретната ситуация, дали вече има заведено дело, дали тече изпълнително производство и каква е целта на длъжника. Преценката е добре да се направи с адвокат, защото грешка в избора или пропуснат срок може да доведе до загуба на защитата.

Как и къде се прави възражението за давност

Няма едно място за възражение. Къде и в какъв срок се прави, зависи от документа, който сте получили:

• Заповед за изпълнение. Възражение в едномесечен срок от връчването, който не се продължава. Подава се на хартия в който и да е районен съд или електронно през Единния портал за електронно правосъдие (чл. 414 ГПК). Не е нужно да е мотивирано, давността се развива по-късно, в исковото дело.
• Искова молба. Давността се заявява в писмения отговор, в едномесечния срок за него (чл. 131 ГПК). Ако не я заявите там, по правило губите тази възможност (чл. 133 ГПК).
• Запор или покана от ЧСИ. Съдебният изпълнител не решава дали дългът е погасен. Давност, изтекла след като заповедта или решението са влезли в сила, се заявява с иск срещу кредитора пред съда (чл. 439 ГПК).
• Само писма и обаждания, без дело. Ако искате въпросът да се реши окончателно, можете сами да заведете отрицателен установителен иск.

Подробно, с образец и стъпките за всяка ситуация: възражение за изтекла давност. За данъците, осигуровките и таксата за смет важат други правила: давност на задълженията към НАП и общината.

Най-честите заблуди за давността

Около погасителната давност има няколко широко разпространени заблуждения, които често струват скъпо на длъжниците:

• „След определен брой години дългът автоматично отпада.“ Не е така. Самото задължение не изчезва, погасява се само възможността то да бъде събрано принудително, и то единствено ако длъжникът се позове на давността.
• „Съдът сам проверява дали има давност.“ Не. Съдът не действа служебно. Ако длъжникът не направи възражение, ще бъде осъден да плати дори отдавна погасен дълг.
• „Старите задължения не могат да бъдат събирани.“ Могат. Ако давността е била прекъсвана (например с частично плащане или признаване на дълга) или ако длъжникът не се защити, старо на пръв поглед задължение напълно законно подлежи на събиране.

Изводът е един: давността е право, което носи реална полза само ако бъде заявено навреме и по правилния начин.

Давност при съдебни и изпълнителни дела

Давността има значение не само преди завеждане на дело, но и след това, дори когато вече има образувано изпълнително производство при съдебен изпълнител.

Правилата, които решават въпроса:

• Образуването на изпълнително дело само по себе си не прекъсва давността. Прекъсва я всяко изпълнително действие: молба на кредитора за запор, възбрана или друг способ, налагане на запор, опис, продан (ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС). От последното такова действие започва да тече нов срок.
• Ако взискателят не поиска изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното дело се прекратява по силата на закона (чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК). Новата давност обаче не тече от прекратяването, а от датата, на която е поискано или предприето последното валидно изпълнително действие (т. 10 от ТР № 2/2013 г.).
• Затова стари изпълнителни дела може да са „замрели“: ако години наред няма изпълнителни действия, вземането може да се е погасило по давност, въпреки образуваното дело. Ако обаче кредиторът поиска ново изпълнително действие, преди давността да изтече, тя се прекъсва, дори делото вече да е прекратено поради бездействие (ТР № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС).
• За изпълнителни дела, образувани преди 26.06.2015 г., давността не е текла, докато делото е висящо, и започва да тече от 26.06.2015 г. (ТР № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС).

Например: изпълнително дело е образувано през 2016 г. въз основа на съдебно решение, последният запор е поискан през 2018 г. и след това няма действия. Новата петгодишна давност тече от 2018 г. и е изтекла през 2023 г. Ако през 2026 г. дойде нов запор, изпълнението може да се оспори с иск пред съда по чл. 439 ГПК.

Затова при получаване на покана или запор от съдебен изпълнител по старо дело не бива да се приема автоматично, че дългът все още подлежи на събиране. Всеки случай трябва да се анализира индивидуално. Често именно процесуалната история на изпълнителното дело определя дали давността е изтекла отново.

Защо е важно да потърсите адвокат

Грешната преценка относно давността може да струва скъпо. Самостоятелната оценка „мина ли давността“ често е подвеждаща, защото не отчита прекъсванията, спиранията и процесуалната история на дълга. Това може да доведе до:

• загуба на възможност за защита, ако се пропусне срокът за възражение
• признаване на задължение, което реално вече е погасено
• принудително събиране на суми, които вече не подлежат на събиране

Адвокатът проследява цялата история на вземането, преценява точно дали давността е изтекла и избира правилния процесуален подход, възражение или отрицателен установителен иск. При дела и изпълнителни производства навременната и вярна реакция често е разликата между платен и спестен дълг.

Какво се обсъжда при консултация

При консултация по въпрос за погасителна давност се прави цялостен анализ на конкретното задължение:

• дали давността е изтекла според вида на вземането и приложимия срок
• дали е била прекъсвана или спирана от действия на кредитора или на длъжника
• какъв е най-подходящият процесуален подход според това дали вече има заведено дело, или не
• какви действия е предприел кредиторът до момента, включително заведени дела и изпълнителни производства

Въз основа на този анализ се изготвя ясна стратегия, защита чрез възражение, отрицателен установителен иск или друг подходящ за случая подход. Целта е длъжникът да не плаща задължение, което реално вече не подлежи на събиране.

Колко струва адвокат по погасителна давност

Цените на кантората (всички са на страницата цени):

• Консултация без преглед на документи: 60 евро до един час.
• Консултация с преглед на документи: 80 евро до един час.
• Писмена консултация: от 100 до 250 евро.
• Проучване на изпълнително дело: 200 евро в кантората на ЧСИ или 120 евро в кантората, ако донесете препис от делото.
• Жалби, молби и уведомления до ЧСИ: 150 евро.
• Частна жалба срещу действията на съдебния изпълнител: 300 евро.
• Водене на гражданско дело с материален интерес:
  • от 500 до 5 100 евро: 300 евро плюс 10% от сумата над 500 евро;
  • от 5 100 до 13 000 евро: 700 евро плюс 9% от сумата над 5 100 евро;
  • от 13 000 до 52 000 евро: 1 500 евро плюс 8% от сумата над 13 000 евро;
  • и в трите случая плюс 130 евро за всяко съдебно заседание.

Например: при дело за стар дълг от 1 500 евро хонорарът е 300 евро плюс 100 евро (10% от 1 000 евро), тоест 400 евро, плюс 130 евро за всяко заседание.

Държавните такси се плащат отделно на съда. Хонорарът се плаща авансово, а при водене на дело може и на вноски. Размерът му не зависи от изхода на делото.

Какво да направите, ако имате стар дълг

Погасителната давност е силен инструмент за защита на длъжника, но тя не действа сама. Дългът не изчезва автоматично с изтичането на срока, давността трябва да бъде заявена изрично и навреме, по правилния начин. Пропуснат срок за възражение или непознаване на правилата може да доведе до плащане на задължение, което реално вече не подлежи на събиране.

Независимо дали сте получили призовка, заповед за изпълнение или покана от съдебен изпълнител, първо проверете датата на връчване. Не плащайте и не подписвайте споразумение, преди да е ясно дали дългът е погасен. Носете на консултацията всички документи по дълга, включително поканите от ЧСИ. Обадете се в работно време, за да уговорите консултация в кантората.

Как се изчислява давностният срок

За да прецените дали един дълг е погасен, първо трябва да се установи кой срок се прилага - 3 години (наеми, лихви, сметки за ток, вода, парно и телефон, трудови възнаграждения, неустойки), 5 години като общ срок или специален срок. После се определя началото: давността тече от изискуемостта на вземането. При сметки с падеж - от деня след падежа, при заем - от деня, в който сумата е дължима, а при кредит и при периодични плащания всяка вноска има свой отделен срок. Затова по един дълг част от вноските може да са погасени, а други - не. Следва проверка за прекъсване и спиране: прекъсването (предявен и уважен иск, признаване на дълга, действия за принудително изпълнение) нулира срока и той започва отначало, а спирането само поставя давността на пауза, без да се губи изтеклото време. Самото образуване на изпълнително дело не прекъсва давността. За парични задължения на физически лица важи и абсолютната 10-годишна давност, която тече независимо от прекъсванията, с изключенията по закон. Точната дата се преценява по документите - донесете ги на консултация.