Погасителната давност е период от време, определен от закона, след изтичането на който кредиторът губи възможността да събере едно вземане по принудителен ред – чрез съд или съдебен изпълнител. Урежда се в чл. 110 и следващите от Закона за задълженията и договорите.

Важно е да се разбере, че давността не заличава самото задължение като факт. Тя само ограничава възможността то да бъде събирано принудително и то единствено ако длъжникът се защити по надлежния начин. Тоест дългът продължава да съществува, но става „неизискуем“ по съдебен ред.

Тази давност не бива да се бърка с придобивната давност, при която чрез дългогодишно владение се придобива собственост върху имот. Погасителната давност, обратно, води до погасяване на възможността за събиране на вземане.

Най-често срещани давностни срокове в България

В българското право няма единен срок за всички задължения. Най-често се прилагат:

• 3-годишна давност – за периодични плащания: сметки за ток, вода, парно, телефон и интернет, наеми, лихви и трудови възнаграждения. Това е причината стари задължения към топлофикация, ВиК или мобилни оператори често да са погасени по давност.
• 5-годишна давност – общият срок за повечето вземания, които не са периодични. Прилага се например за вземания по договори за заем, за неплатена главница и за повечето задължения, установени със съдебно решение.
• Специални срокове – за отделни видове задължения, предвидени в закона: например по-кратки срокове в търговското и застрахователното право, по записи на заповед и други.

Защо няма универсален срок

Често срещано заблуждение е, че всички задължения се погасяват за 5 или 10 години. В действителност приложимият срок зависи от вида на вземането и неговия правен характер – периодично или еднократно, частно или публично, гражданско или търговско. Затова и преценката дали едно конкретно задължение е погасено по давност изисква индивидуален анализ.

Давностни срокове по видове задължения

Приложимият давностен срок зависи от вида на задължението. Ето най-често срещаните в практиката:

Тригодишна давност се прилага за периодичните плащания – сметки за ток, вода, парно, телефон и интернет, както и за наеми, лихви и трудови възнаграждения. Това е най-краткият общ срок и причината много стари битови задължения да са погасени.

Петгодишна давност е общият срок за всички останали вземания, които не са периодични. Той важи например за главницата по договор за заем, за вземания по различни граждански договори, както и за задължения, които вече са установени с влязло в сила съдебно решение.

Специални срокове се прилагат за определени видове задължения, изрично предвидени в закона – по-кратки срокове в търговското и застрахователното право, по записи на заповед и други. При публичните (данъчни и осигурителни) задължения сроковете са 5 и 10 години по реда на данъчното законодателство.

Тези срокове са ориентировъчни. Точното им изтичане зависи от конкретните обстоятелства – кога вземането е станало изискуемо и дали е имало прекъсване или спиране. Затова при съмнение е препоръчителен индивидуален правен анализ.

Кога започва да тече погасителната давност

Давността започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо. Тоест от деня, в който кредиторът е могъл да поиска плащане и да го потърси по съдебен ред.

На практика този момент е различен според вида на задължението:

• При сметка с определен падеж – от деня след падежа, на който е трябвало да се плати.
• При договор за заем със срок – от деня, в който заемът е станал дължим.
• При периодични плащания – всяка вноска има свой собствен давностен срок, който тече отделно от остналите.

Точното определяне на началния момент е от ключово значение, защото от него се брои целият срок. Грешка тук, например броене от грешна дата,  може да доведе до погрешна преценка дали давността е изтекла.

Кога давността се прекъсва или спира

Погасителната давност не винаги тече непрекъснато. Определени събития могат да я прекъснат или да я спрат, а разликата между двете е съществена.

Прекъсване

Прекъсването заличава изтеклото време и започва да тече изцяло нов давностен срок. Давността се прекъсва при:

• предявяване на иск или възражение от кредитора, ако те бъдат уважени от съда
• признаване на дълга от длъжника. Например чрез плащане на част от него, подписване на споразумение или писмено потвърждение
• предприемане на действия по принудително изпълнение – образуване на изпълнително дело при съдебен изпълнител

Затова е важно длъжникът да внимава: дори частично плащане или подпис под споразумение може да „нулира“ давността и да започне нов срок.

Спиране

При спирането давността временно престава да тече, но изтеклото до момента време не се губи. След отпадане на причината срокът продължава оттам, докъдето е стигнал. Спиране настъпва в определени от закона случаи – например при определени отношения между страните или законови пречки за предявяване на вземането.

Накратко: прекъсването връща броенето на нула, докато спирането само поставя пауза.

Погасителната давност не се прилага служебно

Как се защитава длъжникът при изтекла давност

Когато давностният срок е изтекъл, длъжникът може да защити правата си по два основни начина:

• Възражение за изтекла погасителна давност – прави се в рамките на вече заведено срещу длъжника дело. С него длъжникът заявява пред съда, че вземането е погасено по давност и отказва да го плати.
• Отрицателен установителен иск – предявява се от самия длъжник, когато той иска по собствена инициатива съдът да признае, че вземането не подлежи на събиране поради изтекла давност.

И в двата случая целта е една и съща, съдът да установи, че задължението не може да бъде събирано по принудителен ред.

Разлика между двата подхода

Разликата е в това кой предприема действие и кога:

• Възражението е защитно средство. Използва се, когато кредиторът вече е завел дело или е образувал изпълнително производство срещу длъжника. Длъжникът реагира на чуждо действие.
• Отрицателният установителен иск е настъпателно средство. С него длъжникът сам поема инициативата, без да чака да бъде съден, за да изчисти веднъж завинаги въпроса с дълга.

Кой подход е по-подходящ зависи от конкретната ситуация, дали вече има заведено дело, дали тече изпълнително производство и каква е целта на длъжника. Преценката е добре да се направи с адвокат, защото грешка в избора или пропуснат срок може да доведе до загуба на защитата.

Най-честите заблуди за давността