Родителски права и присъждане на родителски права на бащата - адвокат в София

При раздяла или развод, родителските права се уреждат по съдебен ред или чрез споразумение между родителите, одобрено от съда. Основната цел винаги е една: интересът на детето.

Присъждането на родителски права на бащата става със съдебно решение - при развод или в отделно дело, когато родителите не са били в брак. В българското право няма презумпция в полза на майката: двамата родители тръгват от равни позиции и съдът решава по интереса на детето, не по пол. Съдът преценява възпитателските качества и полаганите до момента грижи, привързаността на детето, неговата възраст, жилищните условия, помощта от близки и социалния доклад на дирекция „Социално подпомагане“. Дете, навършило 10 години, по правило се изслушва. Кантората на адв. Валентина Каменарска в София изготвя искове и споразумения и води процесуалното представителство по дела за родителски права, режим на лични отношения и издръжка.

Какво представляват родителските права

Родителските права включват всички права и задължения на родителите към ненавършилите пълнолетие деца: грижа, възпитание, образование, представителство пред закона и управление на имуществото на детето. Уредени са в чл. 122 и следващите от Семейния кодекс.

Двамата родители имат равни права и задължения, независимо дали са в брак. Упражняването им се извършва по общо съгласие, а при разногласие спорът се решава от съда.

Родителските права не отпадат при развод или раздяла. Съдът определя при кого ще живее детето и какъв ще е режимът на лични отношения с другия родител, но и двамата остават родители с права и задължения. Родител не може и доброволно да се откаже от тях - защо, четете в статията отказ от родителски права.

Родителски права на бащата

Все повече бащи търсят активна роля в живота на децата си след раздяла. Законът не дава предимство на майката - съдът преценява кой родител може да осигури по-добри грижи, като изслушва и двамата. На практика обаче бащите често не знаят какви права имат и как да ги защитят.

Кога детето остава при бащата след развод

Съдът може да постанови детето да живее при бащата, когато това отговаря на интереса на детето. Значение имат възрастта на детето, привързаността му към всеки родител, родителският капацитет, битовите условия и възможността за лични грижи. Ако майката е възпрепятствана да полага грижи, работи в чужбина или средата при нея не е подходяща, бащата може да поиска родителските права да бъдат предоставени на него. Желанието на самото дете също се взема предвид - съдът изслушва деца, навършили 10 години.

Какво трябва да докаже бащата, за да получи родителските права

Бащата получава родителските права, когато докаже, че при него детето ще бъде отглеждано и възпитавано по-добре по критериите на чл. 59, ал. 4 от Семейния кодекс. Полът на родителя сам по себе си не е основание, но полът и възрастта на детето са сред обстоятелствата, които съдът преценява.

Чл. 59, ал. 4 СК изброява какво съдът взема предвид: възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношението към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица, близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности.

На практика позицията на бащата се гради от доказателства, а не от твърдения. Значение имат:

• Реално полагани грижи - водене и вземане от детска градина или училище, придружаване при лекар, участие в занимания. Доказват се със свидетели, медицинска и училищна документация, кореспонденция.
• Жилищни условия - обособено място за детето, близост до училището или градината, документ за жилището.
• Работно време и ангажираност - график, който позволява ежедневно присъствие, а не само финансово участие.
• Подкрепяща среда - близки, които реално могат да помагат при отглеждането.
• Доходи - устойчиви и доказуеми. Материалните възможности са само един от критериите и рядко натежават сами по себе си.
• Отношение към другия родител - готовност режимът да се спазва и връзката на детето с майката да се поддържа. Данни за възпрепятстване на контакта тежат сериозно.

По всяко такова дело съдът изисква становище или социален доклад от дирекция „Социално подпомагане" (чл. 59, ал. 6 СК), а посещението в дома е част от изготвянето му.

Всяко дело се решава по конкретните си факти и изходът зависи от събраните по него доказателства.

Право на бащата да вижда детето

Когато детето живее при майката, бащата има право на лични отношения - определен режим на виждане, който съдът постановява с решението си. Обичайният режим включва два уикенда месечно с преспиване, част от ваканциите и празниците, но може да бъде разширен според конкретния случай. Ако майката не спазва режима и пречи на контактите, бащата разполага с правни средства - от изпълнително производство до искане за промяна на родителските права.

Как се присъжда родителското право

Присъждането на родителски права става със съдебно решение - при развод или в отделно производство, когато родителите не са били в брак. Съдът събира доказателства за родителския капацитет на всяка страна, изслушва социален доклад и преценява всички обстоятелства заедно. Решението не е окончателно завинаги - при промяна на обстоятелствата всеки родител може да поиска нова преценка.

Пътят до присъждане на родителски права на бащата минава по един от два реда. Когато родителите са съгласни, те сключват споразумение, което урежда местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, режима на лични отношения и издръжката, а съдът го одобрява, ако защитава интереса на детето. Този път е по-кратък и по-щадящ. Когато съгласие няма, всеки родител може да заведе дело. Съдът изслушва страните, събира доказателства - свидетели, медицинска и училищна документация, документи за жилището - и изисква социален доклад от дирекция „Социално подпомагане“, като посещението в дома е част от него. Дете, навършило 10 години, се изслушва в подходяща обстановка, с участие на социален работник. При спешност родителят може да поиска привременни мерки, с които съдът урежда местоживеенето на детето до края на делото. Влязлото в сила решение при неспазване се изпълнява принудително чрез съдебен изпълнител, а при промяна на обстоятелствата може да бъде преразгледано.

Как се решават родителските права при раздяла

Когато родителите не живеят заедно

Когато родителите не живеят заедно, трябва да се уреди:

• при кой родител ще живее детето
• кой ще упражнява родителските права  
• как ще се вземат важните решения за детето

Съдът взема предвид множество фактори, включително: възраст на детето, емоционална връзка с родителите, възможност за грижа, стабилност на средата и социална и семейна среда.

Това се урежда по два начина: със споразумение между родителите, одобрено от съда, или със съдебно решение, когато съгласие няма.

Споразумението е по-бързият и щадящ път. То урежда местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, режима на лични отношения и издръжката. Съдът го одобрява, ако защитава интереса на детето. Повече за самото производство вижте на страницата адвокат за издръжка на дете.

При спор всеки родител може да заведе дело по чл. 127 от Семейния кодекс. Съдът изслушва страните, събира доказателства и взима становище от Дирекция „Социално подпомагане“, преди да реши.

Режим на лични отношения с детето

Режимът на лични отношения определя как и кога родителят, при когото детето не живее, ще се вижда с него.

Той може да включва:

• срещи през уикендите
• ваканции и празници
• контакти по време на училищни почивки
• онлайн комуникация

Основната цел е детето да поддържа пълноценна връзка и с двамата родители, независимо от раздялата. Когато другият родител отказва съгласие детето да пътува в чужбина, решението е заместващо съгласие за пътуване на дете.

Ако родителят, при когото живее детето, пречи на срещите, другият родител може да поиска съдействие от съда и дори принудително изпълнение. При промяна в обстоятелствата режимът може да бъде изменен с ново дело.

Споделено родителство

В някои случаи родителите могат да постигнат съгласие за споделено упражняване на родителските права.

Това означава:

• и двамата родители участват активно във възпитанието
• решенията се вземат съвместно
• детето има контакт и с двамата в по-равномерна форма

Този модел изисква добра комуникация и минимален конфликт между родителите. Как се записват договорките, вижте в статията за споразумение за родителски права.

• Точни дни и часове за престой през уикендите.
• Разпределение на ваканциите (зимна, пролетна, лятна).
• Редуване на официалните празници и рождените дни.

Какво гледа съдът при спор за родителски права

Съдът не решава спор „кой е по-добър родител“, а оценява:

• стабилност на средата за детето
• възможност за грижа и подкрепа
• емоционална връзка
• липса на риск за развитието на детето

Всяко решение се взема индивидуално, спрямо конкретния случай.

Изслушване на детето от съда

Когато детето е навършило 10 години, съдът го изслушва, освен ако това би навредило на интереса му. Изслушването се провежда в защитена среда, при нужда с участие на социален работник или психолог.

Мнението на детето се взема предвид, но не е решаващо само по себе си. Съдът го преценява заедно с всички останали обстоятелства по делото.

Може ли мъжът ми да ми вземе детето

Съпругът ви не може сам да ви вземе детето. Докато няма влязло в сила съдебно решение, двамата родители имате еднакви права и нито един от вас не може едностранно да реши къде живее детето. Промяна настъпва само по съдебен ред.

Заплахата „ще ти взема детето" най-често се използва като натиск при раздяла. Правно тя означава едно: другият родител може да заведе дело и да поиска родителските права да бъдат предоставени на него. Дали ще ги получи, зависи от доказателствата по критериите на чл. 59, ал. 4 СК.

Какво има значение в такава ситуация:

• Не задържайте и не отвеждайте детето едностранно. Такова действие се преценява като противоречащо на интереса на детето и вреди на собствената ви позиция по делото.
• Поискайте привременни мерки. По искане на родител съдът определя привременни мерки в интерес на детето още докато делото тече, след като изиска становище от дирекция „Социално подпомагане" (чл. 127, ал. 3 СК).
• Запазете доказателствата. Съобщения със заплахи, свидетели, документи за грижите, които полагате ежедневно.
• Не спирайте контакта с другия родител. Ограничаването на връзката без основание се отчита в негова полза.

Ако детето вече е отведено и не е върнато, редът е съдебен: иск по чл. 127, ал. 2 СК пред районния съд по настоящия адрес на детето, придружен с искане за привременни мерки. При вече влязло в сила решение предаването се извършва принудително чрез съдебен изпълнител.

Типични модели режим на виждане при развод

Най-често присъжданият режим на виждане при развод е всяка първа и трета събота и неделя от месеца с преспиване, плюс определен брой дни през лятото и редуване на официалните празници. Законът не съдържа фиксиран режим: съдът определя периодите и дните за всяко конкретно дете.

Чл. 59, ал. 3 от Семейния кодекс посочва, че определянето на режима на лични отношения включва период или ден, в който родителят може да вижда и взема детето, включително през училищните ваканции, официалните празници и личните празници на детето, както и по друго време. Оттук идват и утвърдените в практиката модели:

• Стандартен режим - два уикенда месечно с преспиване, обичайно първа и трета седмица, плюс до 30 дни през лятото, когато другият родител не ползва платен годишен отпуск.
• Разширен режим - към уикендите се добавят дни или вечери през седмицата, а уикендът започва от петък след училище и приключва в неделя вечер.
• Режим при малко дете - по-чести, но по-кратки срещи без преспиване, които се разширяват поетапно с израстването на детето.
• Режим при отдалеченост - когато родителите живеят в различни градове или държави: по-редки, но по-дълги периоди, съобразени с ваканциите, плюс видео връзка с определена честота.
• Разпределяне на празниците - Коледа и Нова година, Великден и рожденият ден на детето се редуват през година между двамата родители.

Режимът не е окончателен. Когато обстоятелствата се променят, той може да бъде изменен от съда по искане на всеки от родителите.

Изслушва ли съдът дете под 10 години

Да, съдът може да изслуша и дете под 10 години, но само ако прецени, че степента на развитие на детето го позволява, и мотивира решението си. За дете, навършило 10 години, изслушването е задължително, освен ако това би навредило на неговите интереси.

Разликата идва от чл. 15 от Закона за закрила на детето:

• Навършени 10 години - изслушването е задължително по всяко съдебно или административно производство, което засяга права или интереси на детето (чл. 15, ал. 1 ЗЗакрД). Изключение има само когато изслушването би навредило на интересите му.
• Под 10 години - изслушването е по преценка на съда, в зависимост от степента на развитие на детето, а решението за изслушване се мотивира (чл. 15, ал. 2 ЗЗакрД).

Изслушването не е разпит и не се провежда в зала пред двамата родители. Законът изисква подходяща обстановка, съобразена с възрастта на детето, и задължително присъствие на социален работник от дирекция „Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето, а при необходимост и на друг подходящ специалист (чл. 15, ал. 4 ЗЗакрД).

Казаното от детето постъпва по делото като едно от обстоятелствата, но не обвързва съда. Съдът е длъжен да прецени всички критерии по чл. 59, ал. 4 от Семейния кодекс, а при данни за родителско отчуждение изслушва и вещо лице психолог (чл. 59, ал. 6 СК).

На каква възраст детето избира при кой родител да живее

Кратък отговор: няма възраст, на която детето само решава. Решението е на съда. Възрастта определя само доколко мнението на детето се чува и колко тежи.

Възраст	Какво значение има мнението на детето
под 10 години	Съдът не е длъжен да изслушва детето. Преценява средата, привързаността и грижите чрез социален доклад и свидетели.
от 10 години	Изслушването е задължително, освен ако би навредило на детето. Мнението се взема предвид, но не обвързва съда.
от 14 години	Детето е непълнолетно и мнението му тежи значително повече, особено ако е последователно и добре обосновано.
18 години	Родителските права отпадат. Остава само задължението за издръжка при продължаващо образование.

Съдът внимава дали желанието е на самото дете или е внушено. Ако изслушването покаже заучени фрази, обвинения към другия родител или страх, това работи срещу родителя, който живее с детето. Затова опитите да се подготви детето за съда почти винаги се обръщат срещу подготвилия го.

Може ли бащата да вземе детето от майката

Да, може. В българското право няма презумпция в полза на майката. Двамата родители тръгват от равни позиции и съдът решава по интереса на детето, не по пол.

На практика при деца в ранна възраст съдилищата по-често определят местоживеене при майката, но това е следствие от фактическата грижа до момента, не от закона. Родителските права се предоставят на бащата, когато:

• бащата е полагал основната грижа за детето до раздялата;
• майката не осигурява стабилна среда - чести местения, липса на жилище, липса на доходи;
• има риск за детето - зависимости, насилие, занемаряване;
• майката системно пречи на контакта с бащата и настройва детето срещу него;
• детето е по-голямо и трайно изразява желание да живее при бащата;
• социалният доклад на Дирекция „Социално подпомагане“ е в полза на бащата.

Важно: „да взема детето“ не означава да го отведе фактически. Едностранното задържане на дете без съдебен акт се преценява като действие срещу неговия интерес и почти винаги вреди на позицията в делото. Пътят е дело по чл. 127 или чл. 59 от Семейния кодекс, а при спешност - привременни мерки, с които съдът урежда местоживеенето до края на процеса.

Същото важи и в обратната посока: майка, която не дава детето въпреки определен режим, рискува принудително изпълнение и промяна на мерките.

Родителски права без брак

Родителските права не зависят от брака. Когато родителите не са женени, те имат същите права и задължения към детето, стига произходът от бащата да е установен (припознаване или съдебно установяване на бащинство).

При раздяла на невенчани родители спорът за местоживеенето, родителските права, режима и издръжката се решава по същия ред: споразумение, одобрено от съда, или дело по чл. 127 от Семейния кодекс. Подробно: родителски права без брак.

Издръжка на дете

Родителят, при когото детето не живее, дължи издръжка. Размерът ѝ се определя според нуждите на детето и възможностите на родителя, но не може да е под законовия минимум - една четвърт от минималната работна заплата.

Издръжката се дължи до навършване на пълнолетие, а при продължаване на образованието - до 20 години за ученици и до 25 години за студенти, ако плащането не създава особени затруднения за родителя.

При промяна на нуждите или възможностите размерът може да бъде изменен със съдебно решение.

Лишаване от родителски права

Лишаването от родителски права е крайна мярка, която съдът налага само в тежки случаи: когато поведението на родителя представлява опасност за детето или когато трайно и без основателна причина не полага грижи и не плаща издръжка. Какво става с детето, когато родителите не могат да упражняват правата си, вижте в статията за попечителство над дете.

Възможно е и ограничаване на правата - отнемане на част от тях или поставяне на условия за упражняването им. При отпадане на основанията родителят може да поиска възстановяване на правата по съдебен ред.

Промяна на родителски права и режим

Родителските права и режимът на лични отношения не са окончателни.

При промяна на обстоятелствата може да се поиска:

• промяна на местоживеенето на детето
• промяна на режима на виждане
• промяна на упражняването на родителските права

Адвокатската кантора е създадена през 1992 г. и предлага над три десетилетия опит в защитата на граждански права.

При развод кой взема детето

При развод никой родител не „взема" детето. Съдът определя при кого от родителите то ще живее, на кого се предоставя упражняването на родителските права, какъв е режимът на лични отношения с другия родител и каква издръжка се дължи. Другият родител не губи родителските си права, а продължава да ги упражнява в определения от съда обем.

Когато съпрузите не постигнат съгласие, съдът се произнася служебно по всички тези въпроси (чл. 59, ал. 2 СК). Дори никой да не е поискал изрично издръжка или режим, решението пак ги съдържа.

Решението при развод урежда едновременно четири неща:

• Местоживеене на детето - адресът, на който то живее постоянно.
• Упражняване на родителските права - кой родител взема ежедневните решения по отглеждането и възпитанието.
• Режим на лични отношения - кога и как другият родител вижда и взема детето.
• Издръжка - месечната сума, дължима от родителя, при когото детето не живее. Минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата (чл. 142, ал. 2 СК).

Част от решенията остават общи за двамата родители и след развода, например пътуване на детето в чужбина, издаване на документи за самоличност или смяна на училище. При спор по тях се произнася съдът.

Ако родителите постигнат споразумение и то е в интерес на детето, съдът го утвърждава. Този път е по-кратък и по-евтин от спорното производство.

Роля на адвоката при дела за деца

Адвокатът подпомага при:

• изготвяне на искове и споразумения
• защита на интересите на родителя и детето
• процесуално представителство
• стратегия при съдебен спор

• Стратегическо мислене: Предвиждаме ходовете на отсрещната страна и предотвратяваме опити за манипулация или укриване на детето.

• Дългогодишен опит: Познаваме детайлно практиката на съдилищата в София и изискванията на социалните служби (ДСП).

• Ефективност: Водим процеса така, че да минимизираме психологическата травма за семейството ви.