Дете остава без родителска грижа. Родителите са починали, неизвестни са или съдът им е отнел правата. Въпросът, който близките си задават още първия ден, е един: кой сега отговаря за това дете?
Страхът от бюрокрацията често е по-голям от самата ситуация. Хората си представят съдебни зали, дълго чакане и купища документи. А през това време детето живее в несигурност и никой не знае кой има право да подпише каквото и да е от негово име.
Истината е, че законът има точен ред за тези случаи и той е по-прост, отколкото изглежда. В тази статия ви обясняваме с прости думи какво е попечителство над дете, кой го учредява и какво реално означава то за детето. Ние сме адвокатска кантора в София и работим по семейни дела от 1992 г.
Настойничество или попечителство – каква е разликата
Семейният кодекс дели децата на две групи според възрастта. Малолетни са децата до 14 години. Непълнолетни са тези от 14 до 18 години. Това деление е в основата на чл. 153 от Семейния кодекс и определя каква защита получава детето.
За малолетно дете се учредява настойничество. Настойникът действа вместо детето – той подписва от негово име и взема решенията за него, защото малкото дете още не може да прави това само.
За непълнолетно дете се учредява попечителство. Тук детето вече действа само, а попечителят само одобрява по-важните му правни действия. Разликата не е игра на думи, а два различни режима, и по-долу ще я видите на примери.
Например ако детето е на 12 години, когато остане без родителска грижа, за него се учредява настойничество. Когато навърши 14, не се минава през нова процедура. Настойничеството автоматично преминава в попечителство и досегашният настойник продължава като попечител.
Кога се учредява попечителство над дете
Попечителство се учредява за непълнолетно дете, чиито родители не могат да упражняват родителските си права. Законът предвижда четири хипотези:
- Родителите са починали. Това е най-честият случай – детето е загубило единия или и двамата родители, а няма друг родител, който да упражнява правата.
- Родителите са неизвестни. Например произходът на детето от бащата не е установен, а майката е неизвестна.
- Родителите са лишени от родителски права. Това става само със съдебно решение при тежки случаи. Как протича тази процедура сме обяснили подробно в статията за лишаване от родителски права.
- Родителите са поставени под запрещение. Запрещението е съдебна мярка за пълнолетни хора, които заради тежко заболяване или слабоумие не могат сами да се грижат за своите работи. Поставеният под запрещение родител не може да упражнява родителски права и детето му се нуждае от попечител.
Общото между четирите хипотези е едно: няма родител, който правно да стои зад детето. Попечителството запълва точно тази празнина.
Как протича процедурата – и защо не минава през съд
Първата изненада за повечето хора е, че попечителството не се учредява от съда. Органът по настойничество и попечителство е кметът на общината или определено от него длъжностно лице. Това е уредено в чл. 155-157 от Семейния кодекс.
Процедурата на практика изглежда така. Органът се уведомява, че дете е останало без родителска грижа. Уведомлението може да дойде от близките, от институция или от всеки, който знае за ситуацията.
След това органът назначава попечител и заместник-попечител. Заместник-попечителят встъпва, когато попечителят е възпрепятстван или се стигне до противоречие между неговите интереси и тези на детето.
Кой се избира за попечител? По правило се предпочитат близки на детето – роднини и хора от неговия кръг, които са подходящи да се грижат за него и за които законът не поставя пречки. Например след смъртта на родителите за попечител на 15-годишно дете най-често се назначава баба, дядо, леля или чичо, при които детето реално живее.
Това е важно да се чуе от близките: ако вие вече се грижите за детето, законът е на ваша страна. Процедурата не търси чужд човек, а узаконява грижата на онзи, който е най-близо до детето.
Запишете час за консултация
Обадете се в работно време, за да уговорите консултация в кантората.
На посочения телефон не се дават правни съвети.
Какво прави попечителят – попечителското съдействие на прост език
Тук е сърцето на темата и мястото, където повечето обяснения се провалят. Ключовата дума е “попечителско съдействие”.
Непълнолетният действа сам. Той лично подписва документите си и лично изразява волята си. Попечителят не го представлява и не подписва вместо него, за разлика от настойника при малолетните. Ролята на попечителя е да даде своето одобрение за правните действия на детето.
Например 16-годишен младеж иска да работи през лятото. Трудовият договор подписва самият той, но с одобрението на попечителя си. Работодателят вижда два подписа: на непълнолетния, който се задължава, и на попечителя, който се съгласява.
Друг пример: детето е наследило имот от починалите си родители. То не може само да се разпорежда с него – за такива действия е нужно съгласието на попечителя, а при разпореждане с имущество се включва и съдът, за което ще стане дума по-долу.
Попечителството не е само подписи. Попечителят се грижи за личността на детето – за неговото възпитание, образование и всекидневие, и отговаря пред органа по настойничество и попечителство за начина, по който изпълнява задълженията си.
Казано просто: детето кара колата, попечителят седи до него и одобрява маневрите. Никой не отнема волана на непълнолетния, но и никой не го оставя сам на пътя.
Кога участва съдът и кога ви трябва адвокат
Самото учредяване минава през кмета, но има ситуации, в които спокойната административна процедура се превръща в правен спор. Тогава е моментът да потърсите помощ.
Първата група са споровете около назначаването. Например двама роднини искат да бъдат попечители и всеки смята, че другият не е подходящ. Назначението може да се обжалва и такъв спор изисква правна защита.
Втората група са имуществените въпроси на детето. Когато непълнолетният е наследил имот, пари или дялове, разпореждането с тях минава през съдебен контрол, който пази интереса на детето. Грешка в тези действия може да ги направи невалидни.
Третата група са случаите, в които попечителството се преплита с други семейни производства – лишаване от родителски права, спорове с оцелял родител, осиновяване. Работим ежедневно точно по такива спорове за родителски права и знаем как отделните производства се връзват едно с друго.
Ако сте близък на дете, останало без родителска грижа, и не знаете откъде да започнете, обадете се да поговорим на 0888 889 004. Първоначалната консултация в кантората е 60 EUR на час и в нея ще ви кажем конкретно какви стъпки ви чакат във вашия случай.
Често задавани въпроси
Кой може да бъде попечител на дете?
По правило се предпочитат близки на детето – роднини или хора от неговия кръг, които са подходящи да се грижат за него и за които законът не поставя пречки. Назначава ги органът по настойничество и попечителство, тоест кметът на общината или определено от него длъжностно лице.
Плаща ли се попечителството?
Не. Попечителството по правило е безвъзмездно. Попечителят не получава възнаграждение за това, че дава съгласие за действията на детето и се грижи за него. Това е защитна функция, а не платена услуга.
Какво става, когато детето навърши 18 години?
Попечителството се прекратява. С пълнолетието човекът действа изцяло сам и вече не се нуждае от ничие съгласие за правните си действия.
Каква е разликата между попечителство и осиновяване?
При осиновяването детето получава нови родители с пълни родителски права и това е трайна промяна в произхода му. Попечителството е временна защита до пълнолетието – попечителят подпомага детето и се грижи за него, но не става негов родител.
Имате въпрос за попечителство над дете? Обадете ни се на 0888 889 004. Кантората на адв. Валентина Каменарска работи по семейни дела от 1992 г. Консултацията е 60 EUR на час и след нея ще знаете точно кой, как и в какъв ред поема отговорността за детето.