Заместващо съгласие за пътуване на дете в чужбина
Съгласно чл.127а ал.2 от СК , когато между родителите е налице разногласие относно пътуване на общото им дете в чужбина и не може да бъде постигнато съгласие между тях, се завежда дело за получаване на заместващо съгласие от съда. Това означава, че волята на съда, замества волята на единия от родителите-този, който е несъгласен с пътуването на детето в чужбина.
За предявяването на този иск не е необходимо конкретна причина и непосредствена необходимост детето да пътува в чужбина. Достатъчно е да е налице разногласие между родителите и невъзможност да се постигне такова, за да е налице правен интерес от сезирането на съда. Осъществяване на правото на свободно придвижване е регламентирано в Конституцията на Република България. Съгласно чл.35 ал.1 от Конституцията на Република България и чл.10 ал.2 изр.II от Конвенцията за правата на детето, детето и неговите родители имат право свободно да се да напускат страната, в която живеят. Това е неизменно право на всяко дете и то може да се ограничава само със закон, когато е застрашена националната сигурност, когато в страната, която смята да посети има епидемии и е застрашено народното здраве, както и когато осъществявайки правото си, би засегнало по някакъв начин правата на други граждани. Съгласно чл.24 ал.2 от Хартата на основните права на Европейския съюз, всички действия, които се предприемат от публичните власти или частни институции по отношение на децата, следва да се водени от висшият интерес на детето, който е от първостепенно значение.
Ограничаването на правото на пътуване на детето -само или със семейството, ограничаването на възможностите му за посещение на други държави, по същество ограничава основни права и свободи на детето, регламентирани и защитени от закона. Страните в Европейския съюз, Македония, Сърбия и Турция, Албания, Босна и Херцеговина не са място на размирици, епидемии, граждански войни и др. подобни, респ., не е място, в което временно не е препоръчително пътуване по различни причини, заради съществуващ риск за живота, здравето или сигурността на гражданите. Свободата на детето на пътува с родителя следва да търпи само разумни ограничения, предписани от националния закон и необходими в обществен интерес и за закрила на детето. /Решение № 234/30.05.2012г. на ВКС по гр.д.№ 1580/2011г. на IV г.о., Решение № 669/26.11.2010г. на ВКС по гр.д.№ 1623/2009г., Трето г.о., ГК и др.
Трайна е практиката на ВКС, че при нужда на детето да пътува в чужбина и при разногласие между родителите за това, съдът може да разреши неограничен брой пътувания през определен период от време, до определени държави.
В изключителен интерес на детето е да може да пътува в чужбина, за да има възможност да разшири своя мироглед, култура и да подобри познанията си по чужди езици .
Пътуванията на детето в чужбина са изцяло в негов интерес, защото ще са от полза за интелектуалното и социалното му развитие- обогатяване на неговата обща култура, придобиване на нови познания, повишаване на езиковата му грамотност. При съвременния отворен свят, културен и стопански обмен между народите правото на свободно придвижване придобива все по-ценна функция за удовлетворяване на духовните потребности на личността , поради което чрез тези пътувания детето би почувствало най- висшето благо на човека- свободата и би упражнило в по-широк обем правото си на отдих и почивка и правото си на познание в най- широк смисъл на понятието. Детето има право на свободно придвижване / чл.13 от Всеобщата декларация за правата на човека, провъзгласена с резолюция № 217 А на Общото събрание на ООН на 10.12.1948 г./ , право на отдих и почивка / чл.31 от Конвенцията за правата на детето/, както и правото да обогатява своята култура, духовност и въобще да развива личността си / чл.29 от Конвенцията за правата на детето/, т.е. на право на познание /образование/ в най- широк смисъл на понятието.